Вчера беше поредната зимна вечер,в която бях тръгнала да се прибирам към вкъщи.Всичко изглеждаше постарому,наред с километричните задръствания и претъпканите кофи за боклук,но мръсният и прашен град беше потънал в призрачна мъгла.Минавайки по околовръстното,видях два женски силуета,кои чакаха нещо или някого…Цял живот човек чака нещо или някого…Но най-желаното,най-силното и най-истинското чувство е любовта,онази чиста и “детска” любов,която надали съществува,а ако съществува – надали ще я срещнем,а ако я срещнем – надали ще я познаем.Къде е любовта в този “ненормален” свят,в който живеем?Не е ли превърната тя в домашно насилие,в разводи,в изневери,в захвърляне на дечица,в хомосексуални връзки,в търговия:не е ли превърната от светъл блян -в сажди,в сажди на страстта?!
Какво става след “тая любов”,след този “светъл блян”?Става,става пълен “домът”,но онзи “дом” със зарязаните и пре*бани детенца(преносно и буквално),зарязани от хора,които са правили “любов” и са били “омагьосани” от светлия блян,може би…
Някой може ли да обясни на това дете,на това момиченце-тук,до мен,защо няма майка?Кой иска да му каже,че майка му е изнасилена 14-годишна циганка;иска ли някой да му обясни,че то няма бъдеще,защото е в “неравностойно положение” в “европейска”България и ако въобще доживее да излезе от този “дом”, ще умре в някой претъпкан вонящ казан за боклук(като бяща си);кой ще бъде човекът,който ще му каже,че псето,което вижда през отворения прозорец,живее по-добре;кой от вас ще го посъветва да свиква с боя и с еб*нето от малко,защото може да го вземат приемни “родители”,;има ли някой “човек”сред вас,който да отиде и да каже на това момиченце,че щеше да бъде по-добре,ако изобщо не се беше раждало…Има ли желаещи?!Няма,така и предположих…Къде са безучастните и оневинени съучастници във всяко едно престъпление,извършено срещу деца като това?Ей,лицемери,пускащи сълзливи есемесчета,къде сте?А сега дали усещате почернящите сажди на страстта?Ще кажа само – да се готвят следващите черни шибани български деца,които само Бог знае какво ги очаква,да се готвят,или по-добре да не се раждат.
Събудих се…
Призрачната мъгла започна да се вдига…Докато рейсът,с който пътувах,преминаваше по околовръстното,до момичетата спряха две черни коли.Девойките се качиха в тях.Колите потеглиха…Не знам накъде тръгнаха,но знам,че на това място няма любов,там тя се е превърнала от светъл блян в изпепелена страст,в жалко подобие на любов.Явно вече всичко се продава-я плът,я души.А Любовта къде е?Къде е светлият блян,който ме отвращава?
Навсякъде…О,да,тя е навсякъде…
P.S.Та като заговорихме за любов и се сетих за едно специално място в света-в Европа, в България, в село Моголино…вие сетихте ли се?
Да не дава Господ такава любов…
