Le monde est petit pour les grands rêves

Le soleil se lévait au-dessus de monde „oisif“ ei il „brulait“  les grands rêves des „pécheurs“…

Où sont les hommes?Je porte la vue autour de moi et je ne vois rien…Ils manquent…Et où sont les rêves.Peut-être ils sont profondéments enracinés de la conscience de quelqu’un,peut-être ils se sont transformés en les idées frantiques du malsain à quelqu’un,et peut-être il faut avoir des rêveurs,pour que il y a des rêves.Je porte la vue autour de moi et je ne vois rien…Où sont les rêveurs,ou autrement dit où sont les hommes?Ils manquent…Un monde sans des hommes et sans des rêves est un monde sans espoir.Et un monde sans espoir est un monde perdu.

Le soleil se couchait…

Seulement un maboul se promenait sous le ciel crépusculaire,il chouchotait et il criait,il se priait et il maudait,il parle de Dieu et pour Dieu.

Загубих вчера един свят

        

                          Загубих вчера един свят.

                                     Къде отиваш,Господи?

Крах

„Една безразлична съпруга стоеше до гроба му,една истерична сводница се бе погаврила с плача си над трупа му,един пиян слуга му беше намерил ковчег и един озлобен от глад и невярващ в Христа гръцки поп щеше да го опее.“

Излишно е да коментирам…

ТОПЛО

Някога,много отдавна,един богат търговец от Персия пратил керван камили с ценни товари до далечен град.Казал на водача на кервана,че трябва да стигне за десет дни.Човекът взел заръката присърце и се дал зор.Стигнал само за три дни,но спрял кервана в пределите на града,изчакал да дойде десетият ден и чак тогава влязъл.

Колко дълго трябваше да чакат Кристияна Вълчева,Нася Ненова,Валентина Сиропуло,Валя Червеняшка,Снежана Димитрова и Здравко Георгиев в „топлата либийска прегръдка“ на несправедливостта?
ОСЕМ Тежки години!
Не беше ли цената на „Топлото“ твърде висока?Беше и ще продължава да бъде…
Преписаха им безумно абсурдни и неспаведливи обвинения…Арестуваха ги…Затвориха ги…Биха ги…Измъчваха ги…Изнасилваха ги…Кой са ТЕ?
Е,как кои – Българите,бе,онези,придобили световна слава като „седморката от Бенгази“.Е,най-накрая успяхме!Аплодисменти за „помощта“,оказана от българското правителство на сънародниците ни,прибрани на „топличко“ в „студената“ чужда страна.Благодарение на „майчинските грижи“ на властта,не в Европа,в Света се прочухме!
Всеки поотделно плати прескъпа цена на „топлото“,но не с пари,а с живот…И като че ли не им беше достатъчно това,ако като се върнаха тялом в България,тепърва започнаха да изплащат духом лихвите на своя „доживотен влог“.
 
Когато търговецът разбрал за случилото се,попитал:“Защо трябваше да чакаш?Ако бях влязъл веднага в града,само тялото ми щеше да е там,а така и душата ми имаше време да дойде“,отвърнал водачът на кервана.

А душиЧките на вече обездушените хорица?Те ще се върнат ли?Или са още „на топло“?

ОТ ТОПЛОТО ПОНЯКОГА МЕ ВТРИСА!